You are viewing a single comment's thread from:
RE: Парадокс
Честно казано, не познавам теорията на Клайн - безкрайността на живота. Стихотворенията обикновено пиша като че ли нещо отвътре в мен (вероятно подсъзнанието) ми ги диктува и понякога дори си мисля, че когато някой ги чете може да си помисли, че ми хлопа някоя дъска.
Нищо не ти хлопа! Просто изображението, което си приложил е много силно. Явно ти го идентифицираш със емоцията, която изпитваш, когато пишеш стихотворението.
Благодаря! Много се радвам, когато някой ме е разбрал правилно.